На 30 юни 2021 г. влизат в сила промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвежда електронното връчване на съобщения и книжа. Те бяха приети още в края на миналата година, но парламентът даде повече от половин година vacatio legis, за да може съдебната власт – и най-вече нейният Единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), да се подготви за е-връчване на страните по граждански и търговски дела.

Общото правило в ГПК, което влиза в сила от 30.06.2021, залага електронното връчване като първа възможност за съда, когато страната е избрала електронен адрес в ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. Ако тя не е избрала нито една от двете възможности, но е посочила обикновен имейл, се връчва на него. Едва ако страната не е посочила никакъв електронен адрес, ще ѝ се връчва на настоящия адрес, а ако липсва такъв – на постоянния. Освен това съгласието да се общува със съда по електронен път може да бъде оттеглено по всяко време.

Това даващо свобода на гражданите правило обаче не важи за една голяма група търговци, както и за частните съдебни изпълнители и нотариусите. За тях ГПК в чл. 50, ал. 5 предвиди: Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес

Това означава, че от 30 юни 2021 г. на всички тези търговци, нотариуси и ЧСИ съдът не може да връчва на обикновен имейл или пък на хартия по седалището им, а само чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, защото именно това са двата способа, уредени в чл. 38, ал. 2 ГПК.

Дали това е възможно? На последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет членът му Даниела Марчева констатира: „В настоящия момент ЕПЕП предоставя на участниците по делата единствено възможността да се прегледа съдържанието на електронната папка на съдебното дело и да се предаде призовка в случай, че съответното лице доброволно е направило регистрация в портала“. Застрахователи пък са установили, че услугата за квалифицирана електронна препоръчана поща в момента не се предлага пълноценно с опция за получаване на електронни съобщения.

Т.е. от 30 юни по закон единствените начини за връчване на банки, застрахователи, телекоми, колекторски фирми, ВиК дружества, нотариуси и ЧСИ, е чрез ЕПЕП и квалифицирана препоръчана поща, но и при двата има проблеми.

Тези дни на сайта на ВСС се появи съобщение, което, без да е казано в прав текст, става ясно, че съдебната власт ще опита да използва системата на ДАЕУ (Държавна агенция „Електронно управление“), тъй като през собствения ѝ ЕПЕП няма как да се осигури е-връчване. През декември 2020 г., когато ВСС за първи път каза на съдилищата, че могат да я използват, това беше само по желание и по преценка на председателите на съдилища .

Поради това, до момента от над 180 съдилища в България в системата на ДАЕУ са се регистрирали само 16 административни и 31 общи съдилища (данните съобщи членът на ВСС Боян Новански). Т.е. дори и всички банки, застрахователи, други финансови институции и т.н. да се регистрират в нея, пак няма как да получават документи от всички съдилища, докато и те не станат част от нея.

В писмо до ВСС от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обаче изразяват опасения дали системата за сигурно връчване на ДАЕУ е законна алтернатива на ЕПЕП и квалифицираната е-поща, тъй като  не е изрично предвидена от разпоредбите на чл. 38 от ГПК и няма официално становище за приравняването ѝ към „квалифицирана електронна поща“, по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Поставя се и друг проблем – допустимо ли е всички съдебни книжа да минават през система на изпълнителната власт и да ги „виждат“ нейни служители, като контролът върху сигурността на електронното правосъдие остане извън съдебната власт.

Застрахователите призовават ВСС за спешни мерки и настояват за подробна информация какво да правят предвид липсващите функционалности на ЕПЕП, затрудненията с квалифицираната е-поща и дали по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК е възможно да се ползва системата за сигурно електронно връчване на ДАЕУ.

АБЗ поставя и друг въпрос, пред който ще се изправи съдът, когато ответници по дело са всички изброени в чл. 50, ал. 5 ГПК субекти – как се извършва първоначалното връчване на исковата молба и съдебни книжа. Застрахователите обясняват защо възниква той: „Доколкото нормативната логика на новите разпоредби, в т.ч. чл. 38, ал. 2, чл. 38а във вр. с чл. 50, ал. 5 от ГПК, водят до извода, че първоначално връчване на искова молба, съобщения и книжа би могло процесуално релевантно да се осъществи само на административния адрес по седалището на ЮЛ, по реда на чл. 38, ал. 1 от ГПК, респ. чл, 50, ал. 1-4 от ГПК. Посочената логика произтича от съответните разпоредби, предполагащи изричен „избор“ и „посочване“ от страната на конкретен квалифициран електронен адрес или профил в ЕПЕП, при това не по принцип, а именно по конкретно дело, което би било обективно възможно едва след процесуално релевантно „узнаване“ за конкретното дело от съответната страна-ответник“.

И ако сега на пръв поглед от спешен отговор се нуждае бизнесът, всъщност той засяга и гражданите. Причината за това е, че от 30 юни 2021 г. те трябваше да могат да се възползват от една от най-одобряваните промени в ГПК – въвеждането на 15 на сто отстъпка от държавната такса, ако делото е започнало в електронна форма. Но условието на чл. 73, ал. 4 ГПК е „искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие“, а това в момента е невъзможно.

Липса на кворум и на 29.06.2021 г. осуети намирането на решение на проблема

Междувременно Софийският градски съд вече излезе със специално съобщение, че всички субекти в чл. 50, ал. 5 ГПК, следва да посочат в оптимално кратък срок, свой електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от ГПК, чрез който трябва да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа. „Адресираното до ръководството на съда изрично писмено уведомление, посочващо електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, следва да бъде изпратено в писмена форма или на електронен адрес – cabinet@sgs.justice.bg, като в последния случай, то трябва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис от представляващия учреждението или юридическото лице“, обясниха от СГС.

От Софийския районен съд пък съобщиха, че вече имат регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат получавани и подавани книжа от и до съда.

Източник: lex.bg