Физическите лица-предприемачи – архитекти, артисти, занаятчии, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, да могат да обявяват несъстоятелност. Това е една от множеството мащабни промени в Търговския закон в областта на несъстоятелността, които огласи Министерството на правосъдието.

Измененията в Търговския закон засягат всички фази на производството – от откриването, до осребряването на имуществото, през различните искове, които го съпътстват и възможността за оздравяване и стабилизация.

Повечето от тях бяха изготвени преди повече от година от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, Националния съюз на синдиците и академичната общност.

Сред тях е новото определение за свръхзадълженост, което гласи: „Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му и продължаването му като действащо предприятие е малко вероятно“. Освен това се пресичат възможностите за избор на съд по несъстоятелността, исковете за недействителност на сделки на длъжника се „отвързват“ от датата на неплатежоспособността. Таксата за специалните искове по чл. 649 ТЗ намалява на една четвърт от цената им, а срокът за предявяването им се увеличава от една на две години.

Голямата новост в публикувания днес проект е т. нар. несъстоятелност на предприемача. От нея ще се възползват представителите на свободните професии, за които в момента не съществува възможност да обявят фалит. Това обаче ще стане от 1 януари 2025 г., предвижда законопроектът.

Кой е предприемач, отговаря новият чл. 760а – „всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин“.

„Разпоредбата обхваща всички възможни категории дейности, извършвани от физически лица за тяхна сметка, на техен риск и отговорност, с цел получаване на доходи или печалба. Поради многообразието на възможните проявни форми на дейност на предприемачите и правния режим за тяхното извършване, легалната дефиниция очертава общо характеристиките на дейността на предприемача и изброява примерно такива дейности. Важно отграничение на понятието „предприемач“ от това за търговец – физическо лице по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, е дали предприятието му по предмет и обем изисква воденето на делата по търговски начин. В зависимост от това обстоятелство, по отношение на дейността на физическото лице ще се прилагат или разпоредбите относно търговеца, или тези относно предприемача“, обясняват авторите на законопроекта.

Освен това с промяна в ТЗ се дава и определение за „предприятието на предприемача“. То е съвкупност от права, задължения и фактически отношения във връзка с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия.

Предложението е за несъстоятелността на предприемачите да се прилагат разпоредбите за едноличния търговец, но има и някои специални правила.

Например, освен в случаите по чл. 608, ал. 1, неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия. „По този начин се разширява кръгът на възможните задължения и се включват нови такива, свързани с дейността на предприемача“, обясняват авторите на проекта.

Освен това, тъй като за предприемача няма изискване за отделно водене на личното имущество от това на предприятието, а и няма закон за фалита на физически лица, се предвижда, че личните задължения на предприемача ще се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия.

Делото за несъстоятелност ще се гледа в окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство, или по неговия постоянен адрес.

За първи път законопроектът урежда възможност за опрощаване на задълженията на физическо лице – едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Ето как са описани в новия чл. 760ж предпоставките за опрощаване на задълженията на предприемача:

Едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, може да получи пълно опрощаване на неизплатените задължения, когато:

  1. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или професията, с която са свързани задълженията;
  2. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
  3. е погасил поне 1/3 от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1;
  4. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
  5. е изтекъл срок от три години от датата на прекратяване на производството по несъстоятелност с влязъл в сила съдебен акт.

Те са кумулативни, т.е. опрощаването на задълженията на предприемача настъпва по силата на закона при наличието на всички предпоставки, считано от деня на най-късно настъпилата от тях. Предпоставките относно погасяването на разноските в производството по несъстоятелност и поне 1/3 от задълженията към кредиторите, се установяват по съдебен ред, след извършване на проверка от съда. Повторното подаване на молба за проверка на предпоставките за опрощаване на задълженията в срок от три години е недопустимо.

Голямата реформа на производството по стабилизация

Другата голяма новост в законопроекта е значимата реформа на производството по стабилизация. Тя цели да го съобрази с Директива 2019/1023 от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, с която беше изменена Директива за преструктурирането и несъстоятелността (Директива (ЕС) 2017/1132)

Така например, директивата предвижда, че за да се избегнат ненужните разходи и да се насърчат длъжниците да поискат преструктуриране на ранен етап на техните финансови затруднения, те по принцип следва да продължат да разполагат с контрол върху имуществото и ежедневното управление на стопанската си дейност.

Затова законопроектът предлага довереното лице да бъде предлагано от длъжника, а необходимостта от назначаването му да се преценява от съда по необходимост. Като са посочени три хипотези, при които съдът назначава доверено лице:

  1. когато това е необходимо за опазване на интересите на страните;
  2. когато планът за стабилизация може да бъде утвърден от съда чрез принудително налагане между класове кредитори;
  3. по искане на търговеца или по искане на мнозинството от кредиторите и при поет ангажимент за заплащане на възнаграждението на довереното лице и разходите в производството по стабилизация.“

Освен това отпада т. нар. надзорен орган, който даваше предварително съгласие за извършване на определени сделки и действия от органите на длъжника. Неговите функции се поемат от довереното лице, след преценка на необходимостта от осъществяване на надзор при изпълнение на плана за стабилизация и са изцяло подчинени на изпълнението на мерките в него.

В проекта се предвижда, че министрите на правосъдието и на икономиката трябва да утвърдят практически указания за изготвяне на план за стабилизация, които да публикуват. А законът изисква планът да съдържа мотивираното изложение как чрез изпълнението му ще се предотврати несъстоятелността на търговеца и ще осигури жизнеспособността на дейността му, включително необходимите предпоставки за успеха на плана.

„Ключово за успеха на стабилизацията е съгласието на кредиторите на длъжника относно приемането и изпълнението на предвидените в плана мерки за преструктуриране. Постигането на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, е единствената възможност за продължаване на дейността на търговеца при определени условия, с оглед предотвратяване на бъдещо производство по несъстоятелност. Съгласието на кредиторите предполага постигане на компромиси, основани на принципа на зачитане на висшия интерес на кредиторите, съгласно който несъгласните с плана кредитори няма да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в резултат от плана, отколкото биха били, в случай на прилагане на реда на вземанията при извършване на разпределение на осребреното имущество по чл. 722, ал. 1“, обясняват от МП.

Затова предлагат да се запази изискването, че планът се приема от половината от вземанията от всеки клас и да са гласували миниум три четвърти от броя кредитори в класа, но да отпадне това да са гласували кредиторите, които притежават повече от три четвърти от вземанията.

За първи път (в чл. 790, ал. 3) се въвежда възможност на принудително налагане на плана за стабилизация, когато не е налице необходимото мнозинство от гласовете на кредиторите.

Това може да стане в случай, че:

  1. планът е одобрен от мнозинството от класове кредитори по чл. 789, ал. 1 с право на глас, включително от поне един клас от кредиторите по чл. 789, ал. 1, т. 1 – 3, а ако това е невъзможно, планът е одобрен от поне два от класовете кредитори по чл. 789, ал. 1 с право на глас, които в случай на прилагане на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1 биха получили плащане;
  2. несъгласните с плана класове кредитори с право на глас са засегнати поне толкова благоприятно, колкото всеки друг клас от същия ранг, и по-благоприятно от всеки по-нисък клас;
  3. нито един клас кредитори не получава повече от дължимото по вземането му.

Предвижда се и защита за засегнатите неблагоприятно от плана за стабилизация кредитори. „С оглед осигуряване на възможност за бързо и ефективно изпълнение на утвърдения от съда план за стабилизация, чл. 790, ал. 6 от законопроекта предвижда, че обжалването на плана за стабилизация не спира изпълнението му“, обясняват авторите на законопроекта.

За да е ефективно изпълнението на плана, се предвижда, че той е задължителен и за дружествените органи и собствениците на капитала на търговеца, а актовете и сделките, извършени от тях в нарушение на утвърдения план, са недействителни.