Когато по договор с банката длъжникът е посочил адрес за кореспонденция и се е задължил да я уведомява при промяната му, а тя с нотариална покана му изпраща уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, нотариусът не е длъжен да го търси на местоработата му, за да я връчи. Това прие Върховният касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото по въпрос, по който той самият досега не се е произнасял.

До определението на ВКС се стига, след като окръжният съд в Стара Загора приема, че кредит към банка не е обявен за предсрочно изискуем, понеже нотариусът не е търсил длъжника на местоработата му, а „с оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност“.

Установявайки, че по въпроса няма практика на ВКС, върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков (докладчик) и Десислава Попколева се заемат да го разяснят.

Първо се спират на нормата на чл. 47 ГПК, която предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери някой, който е съгласно да получи съобщението. „В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 3, въпреки че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство“, сочат върховните съдии

И напомнят, че има трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. „В случай, че те не са осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване. При формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от сочената правна норма факти“, подчертава ВКС.

След като изяснява тези базисни постановки, съдът посочва, че през 2017 г. беше въведено задължение за съда служебно да проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

И заявява: „В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за нотариуса не съществува задължение да издирва друг адрес (освен настоящ или постоянен) по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност“.

Както е видно от формулировката на отговора, той се отнася до всякакви договорни отношения. ВКС подчертава, че изводът, че нотариусът не търси на местоработата се налага и от обстоятелството, че в момента нито Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, нито Законът за нотариусите и нотариалната дейност дават възможност нотариусът да извършва справки за данъчен или осигурителен статус.

След като излагат отговора на поставения пред тях правен въпрос, върховните съдии установяват, че по казуса с кредита в Стара Загора нотариусът е посетил три пъти адреса, който длъжницата е посочила в договора си с банката, залепено е съобщение и след един месец тя не се е явила да получи книжата. „Следва да се приеме, че нотариалната покана е връчена редовно по реда на чл.47 ГПК“, заявява ВКС и връща делото, за да се произнесе съдът в Стара Загора по съществото на заявената от банката претенция.