Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов предостави на Народното събрание Анализ на предложенията за оптимизация на съдебната карта на съдилищата в Република България, изработен от екипа на ведомството от встъпването в длъжност на служебния кабинет.

Съгласно Анализа, „един от въпросите, които възникнаха пред служебното правителство и специално пред Министерство на правосъдието е навлизането на процеса на изработване на нова съдебна карта в напреднала фаза. Това е следствие от реализацията на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на ЕИСС“ е финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ и е с бенефициент – Висш съдебен съвет.“

Анализът съдържа кратко описание на проекта, резюме на разработените Модели – 1, 2, 3 и 4 за реформа на съдебната карта и анализ на постъпилите становища по Модел 4 – приет от Съдийската колегия. Следва изброяване на предприетите от Министерството на правосъдието действия,  във връзка с постъпилите множество становища и подписки на граждани срещу приетия от ВСС модел 4 и с оглед ясно дефинираната необходимост от широкото му обществено обсъждане.

Последната точка от Анализа, озаглавена „Изводи и предложения“, съдържа подробно изследване на слабите моменти в концепцията на Модел 4 за реформа и защо от ведомството считат, че същият би засегнал не само магистрати, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдии по вписвания, държавни съдебни изпълнители, но също гражданите и службите, свързани с местното самоуправление. От Министерството настояват, че подходът при изработване на нова съдебна карта трябва да се основава на широко обществено обсъждане с местните общности, професионални и други организации, които имат отношение към работата на съдебната система.

Анализът набляга още на следните въпроси:

  • Новият модел да държи сметка за териториалните структури на различните органи на управление
  • Водещите принципи при изработване на съдебната карта да са достъпност и ефективност на правосъдието
  • Изравняването на натовареността между съдилищата от едно и също ниво и възможността за специализация на съдиите са релевантни, но недостатъчни ориентири за изработване на нова съдебна карта – трябва да са съобразени социално-икономическите, демографските, комуникационните и транспортните дадености на съответните региони (Достъпът до правосъдие в географски смисъл означава гражданите да посетят сградата на съответния съд, използвайки минимални ресурси като време и разноски)
  • Условие за успешното реализиране на предлаганите промени в съдебната карта е въвеждането на електронно правосъдие и наличието на добре работещи единна информационна система и единен портал за електронно правосъдие с оглед осъществяване на процесуални действия от разстояние, каквато възможност  към настоящия момент не е осигурена.
  • Районните съдилища са най-близо до гражданите и в този смисъл тяхната дейност е структуроопределяща за осигуряване на достъп до правосъдие на гражданите. В районните съдилища се извършва натрупването на опит на съдиите, защото там са масовите и в същото време разнообразни дела в българската съдебна система. Закриването на районните съдилища, респективно преобразуването им в териториални отделения и преминаването на голям брой дела за разглеждане в окръжния съд, засяга доверието на гражданите и на местната общественост в държавността и правосъдието. Закриването на съдилища в малките населени места може да засили  процесите на обезлюдяване и икономически застой в редица райони.
  • Премахването на сегашната първа инстанция ще окаже много голям натиск към по-горните инстанции, включително към касационната. При това положение, е твърде голяма вероятността проблемът с неравномерната натовареност на районните съдилища вместо да се разреши, да  се пренесе на ниво окръжен съд.

Засегнати са и редица други моменти, като например отражението на модела върху дейността и компетентността на нотариусите съдебните изпълнители, службите по вписванията и други.

Финално, от Министерството на правосъдието отправят следните предложения:

  • Окончателният  вариант на новата съдебна карта следва да бъде приет след обсъждане в Народното събрание. Съдебната карта засяга осъществяване на конституционното право на достъп на правосъдие на всеки български гражданин. Участието на парламента в процеса на формиране на новата съдебна карта е необходимо, за да предаде допълнителна легитимност и публичност на процеса при отчитане на всички обществено значими фактори. Приемането на нова съдебна карта предполага изменение в процесуалните закони – гражданския и наказателния процес в частта относно подсъдността.
  • Необходимо е започналата обществена дискусия да продължи до приемане на решение по въпроса. Тя изисква  участие както  на магистрати, така и на професионални и неправителствени организации.  Желателно е тя да продължава и на ниво окръжни съдебни райони.
  • Проблемът за съдебната карта трябва да бъде решен  от следващия състав на Висшият съдебен съвет. Важността на това решение предполага приемането му да стане от  състав, който е в началото, а не в края на мандата си. Така членовете на ВСС биха се ангажирали с резултатите от изпълнение на решението, което сами са приели.
  • Водещите критерии при изработване на нова съдебна карта са :

– достъпност на правосъдието;

– качествено и професионално правораздаване;

– транспортни, времеви и финансови ресурси, влагани от държавата, гражданите и организациите.

  • Необходимо е съобразяване и анализ на следните  допълнителни фактори:

–  резултати от преброяването на населението, което предстои през втората половина на 2021г.;

  • резултати от започналата по-рано реформа на структурата и териториалните райони на районните прокуратури и формиране на териториални отделения;
  • отчитане на местни икономически, социални  и др. особености.
  • Изработването и подготовката за влизане в сила на новата съдебна карта изисква ускоряване на дейности, които ще имат пряко значение за резултата от изпълнението й. Сред тях са :

– ускоряване на дигитализацията и електронното правосъдие;

– кадрови разчети и обезпеченост на новата териториална структура на правосъдието и др.

  • След като се изяснят поставените въпроси и се изготвят документите относно новия  модел на съдебна карта, е добре той да бъде въведен експериментално  в няколко области на страната. Въз основа на резултати от прилагането му и след евентуални корекции следва да бъде приет и да започне да се прилага на територията на цялата страна.