Първи стъпки за прекрояването на съдебната карта предприе днес Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС).

Кадровиците откриха процедура за реорганизация на няколко районни съдилища от три съдебни района като идеята е да бъдат „разиграни“ различни варианти за реформата им – някои от тях да бъдат изцяло закрити, а други обединени. Преди да се реши съдбата на тези съдилища обаче до 30 юни трябва да се проведе широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни.

Първият съд е от района на Стара Загора. Идеята е да бъде закрит районният съд в Гълъбово, а приемник да стане съдът в Раднево. РС-Гълъбово е едно от „най-младите“ съдилища в страната. Той беше открит през 2006 г. по предложение на тогавашния министър на правосъдието Георги Петканов. Гълъбово е само на 23 км от Раднево.

Второто пилотно предложение се отнася до районните съдилища в Тополовград и Елхово, които се намират в Ямболския съдебен район. В този случай ВСС ще обсъди няколко варианта за реформа – или РС-Тополовград да се влее в съда в Елхово, или пък да бъде обединен с РС-Харманли. Проблемът е, че община Тополовград е в Хасковска област, а съдът е в района на Ямбол. Заради това на заседанието беше обсъдено дали да се поиска от Министерския съвет промяна на административно-териториалното деление, или ВСС сам да промени съдебния район.

Третият съд е от Добричкия район. Тук идеята е районният съд в Каварна да се обедини със съда в Балчик. Разстоянието между двата града е 19 км, като сградата на РС-Балчик  е изцяло нова и може да поеме магистратите от Каварна.

Имаше и четвърто предложение – районният съд в Трявна да стане териториално отделение към РС-Габрово. Но по време на заседанието беше предложено да се помисли и дали съдът в Дряново да не стане ТО към РС-Габрово, или пък да се обедини с този в Трявна. Но времето не стигна на кадровиците, за да вземат решение и въпросът отново ще бъде обсъден на заседанието на 17 май.

През октомври м.г. Съдийската колегия възложи на комисията по натовареност да изготви предложения за оптимизиране на районните съдилища от района на Стара Загора, Ямбол и Перник. Впоследствие в списъка са включени Добрич и Габрово, а за Перник предстои още работа, преди да бъдат предложени варианти за реформа на районните съдилища в Радомир, Брезник и Трън.

Тогава кадровиците решиха пилотно да бъдат „разиграни“ първите два модела за реорганизация на съдебната карта, изработени в рамките на проекта за създаването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).

При осъществяването на европроекта бяха разработени четири модела за реформа на съдебната карта. Модел 1 предлага превръщането на някои слабо натоварени съдилища в териториални отделения към районни съдилища в областните центрове или друг съседен съд, Модел 2 предвижда закриването на някои слабо натоварени районни съдилища и обединяването към други съседни, а Модел 3 всъщност не представлява реформа на районните съдилища, а идеи за преместване и командироване на съдебните служители.

Като най-радикален беше определен Модел 4, според който окръжните съдилища стават основни първоинстанционни и поемат голяма част от делата, половината районни съдилища се трансформират в териториални отделения и разглеждат „леки“ дела, а масово магистратите се повишават в ОС.

ВСС хареса именно този модел, но се оказа, че никой друг не го подкрепя – адвокати,  нотариуси, ЧСИ, общини, съдии, а депутати заявиха, че няма да подкрепят предложения за законодателни промени за осъществяването на този вариант.

Така Модел 4 „замръзна“, но тъй като проектът за изграждане на ЕИСС предвиждаше и реформа на съдебната карта, темата отново влезе в дневния ред на Съдийската колегия през октомври м.г. Тогава кадровиците възложиха на комисията да предложи варианти за осъществяването на другите модели.

Тенденции и ефект

При изготвянето на представените днес модели за реформа са били съобразени критерии като натовареност, достъп до правосъдие, население, брой съдии, географско положение, транспорт, гранични райони. „По всяко от предложенията има изготвени подробни доклади, в които са анализирани-демографска структура на района, географска структура, свързаност, криминална активност, фактори като наличие на пенитенциарно заведение в юрисдикцията, брой адвокати, медиатори, ЧСИ, нотариуси, проведени конкурси за магистрати, всички относими показатели за натовареност, показатели по критерии административна структура, бюджет, сграден фонд и др.“, поясни председателят на комисията по натовареност Даниела Марчева.

Тя допълни, че като цяло и в четирите случая се открояват няколко типични тенденции. Най-напред щатът за съдии е 2 или 3 бройки, който понякога дори не може да запълнен и това налага командироването на магистрати от други съдилища. Администрацията пък е между 10 и 16 човека. „При реорганизацията би следвало да има оптимизиране на щатната численост на съдебната администрация, което ще доведе до съкращаване на разходите. Тази реорганизация е мислима дори и към настоящия момент при липса на напълно функциониращ Единен портал за електронно правосъдие“, каза Марчева.

Друга тенденция, която открои, е, че делът на заповедните производства в тези съдилища е над 60% и достига до 82% от общият брой граждански дела. Средно на месец един магистрат от тези РС постановява между 2,46 до 5 актове по същество.

Бюджетът на тези съдилища е между 500 000 и над 1 000 000 лв., като нараства обратно пропорционално на натовареността и е особено отчетливо, че има надвишаване на усвоения над утвърдения бюджет“, отбеляза още Марчева.

Тя допълни, че предложението е за пилотно прилагане на вариантите за реформа, за да се види какъв ще е ефектът. По думите ѝ вероятно ще има известно оптимизиране на натовареността в съдебните райони, но без особено отражение. Всъщност най-голям ще бъде ефектът върху бюджетните разходи.

Марчева посочи, че липсата на електронно правосъдие и по-специално на ЕПЕП не позволява по-глобална реформа на районните съдилища. „Истинска реформа на съдебната карта чрез организационно-структурни промени, при спазване на водещия принцип за запазване на достъпа до правосъдие, е мислима само при наличие на въведено електронно правосъдие, а именно – работещи ЕИСС и ЕПЕП“, каза шефката на комисията по натовареността.

Тя отбеляза, че най-съществен е проблемът с неравномерната натовареност и един от начините за справяне е централизираното разпределение на заповедните дела. „Това практически дерогира правилата на местната подсъдност и позволява да се регулира по най-безболезнен начин натовареността между районните съдилища без да се закриват съдилища, както и въвеждането на задължителна първа медиационна среща по определени дела. В Словения с 2/3 е намаляла натовареността при въвеждане на електронни заповедни дела“, изтъкна Марчева.

Тя заяви, че днес комисията не предлага СК на ВСС да пристъпи към самата реорганизация, а да одобри концептуално възможността за такава реформа, да обяви започването ѝ, след което да се съберат становищата на всички заинтересовани, защото всеки съдебен район има специфики и ако един модел е подходящ за даден район, за съседния може въобще да не е удачен.

„Не може такова решение в края на мандата“, „Не вземайте заплати тогава“

Темата предизвика спор в Съдийската колегия като се стигна до размяна на реплики и упреци, че ако не се прави нищо за съдебната карта, тогава да не се получават и заплати.

Олга Керелска заяви, че решението на СК на ВСС от октомври м.г. е различно и се отнася да други съдебни райони, а сега изведнъж се появяват тези на Добрич и Габрово, а Перник липсва. Освен това Керелска изтъкна, че не е спазен и срокът за изпълнение на решението на СК. Той беше четири месеца, а са минали седем. Тя добави и че в края на мандата си ВСС не бива за взема такива решения, които ще трябва да бъдат изпълнявани от новия състав на съвета.

Севдалин Мавров на свой ред заяви: „Когато ме избираха за член на ВСС, категорично заявих, че няма да гласувам за закриване на съдилища и ще гласувам „против“. Камо ли сега когато сме в края на мандата“.

Марчева обясни на Керелска, че за района на Перник е необходимо още малко време, за да се изготви предложението. А по отношение на сроковете припомни, че още през есента е казала, че са твърде кратки.

Няма значение дали сте възразили за сроковете, има решение и то трябва да се изпълнява. Ползвали сте изготвените доклади по проекта за реформа на съдебната карта, не мисля, че са събирани допълнителни данни и са правени анализи. Не мисля и че надграждането на ЕПЕП има кой знае какво отношение към съдебната реформа. Ако мислите, че в тези райони има достатъчно подготвени адвокати, които да пускат молби чрез портала… не мисля“, отвърна Керелска.

Изказването ѝ, както и това на Мавров, предизвикаха реакция от страна на Боян Новански.

Не разбирам мотивите, че сме в края на мандата. ЕПЕП ще заработи след една година, защото такъв е проектът. А това дали адвокатите са от София, или от Гълъбово, няма значение – те са еднакво грамотни, завършили са едни и същи университети. Както и съдиите впрочем. Ако слушам г-жа Керелска и г-н Мавров нищо не трябва да се прави. Но тогава по-добре и да не вземат заплата, като нищо няма да се прави“, каза Новански.

Той заяви, че не е ясно дали мандатът свършва – това може да стане както след три месеца, така и след две години.

Даниела Марчева заяви, че не е вярно, че комисията е ползвала вече готови анализи от докладите по проекта за ЕИСС. От там са били взети само моделите, а изследванията на социалните, икономическите, географските и други фактори са направени от комисията.

След тези спорове СК на ВСС със 7 гласа „за“ и един против подкрепи откриването на процедурата за закриване на съда в Гълъбово.

По следващото предложение, отнасящо се до районните съдилища в Тополовград и Елхово, Атанаска Дишева постави на дебат друг въпрос. Община Тополовград е в Хасковска област, а съдът е в Ямболския съдебен район. В този ред на мисли тя предложи да се помисли за промяна на района и евентуално да се обсъди още един вариант – РС-Тополовград да се влее в този в Харманли.

Председателят на ВАС Георги Чолаков сподели, че това разминаване между съдебния и административния район създава проблеми в административното правораздаване. По думите му може да се помисли да се сезира Министерският съвет с искане община Тополовград  да мине в област Ямбол, защото „не ние трябва да следваме териториалното деление на МС, а обратно“.

Дишева предложи този въпрос да се обсъди с министъра на правосъдието Надежда Йорданова, която може да предложи такава промяна. Другият вариант, по думите ѝ, е ВСС да промени границите на съдебния район, защото сегашното положение създава проблеми и на нотариусите, ЧСИ и административните органи.

В крайна сметка СК реши да се изготви пълен анализ на всички фактори в Харманли и при дебатите да се обсъди и вариантът РС-Тополовград да премине към РС-Харманли, а не само опцията за вливане в съда в Елхово. Против гласува единствено Севдалин Мавров.

При обсъждането на следващото предложение – РС-Каварна да се обедини със съда в Балчик, Олга Керелска отново попита защо няма варианти за Перник, на което отново ѝ беше обяснено, че ще има, но трябва време.

Керелска обаче заяви, че няма да подкрепи това предложение, защото то излиза извън обхвата на решението на СК от октомври м.г.

Няма пречка комисията да предложи подобна оптимизация, независимо че не сме взели такова решение. Ние дори сега ad hoc приехме да се обсъди и за Харманли, без да има нарочно решение“, отговори ѝ Цветинка Пашкунова, като така припомни, че самата Керелска подкрепи предложеният преди минути вариант РС-Тополовград да влее в съда в Харманли.

Решението за Каварна беше взето с 6 гласа „за“ и двама „против“ (Керелска и Мавров).

Последното предложение – районният съд в Трявна да стане териториално отделение към РС-Габрово обаче предизвика по-сериозен отпор, тъй като част от кадровици имат принципни възражения срещу идеята съд да стане териториално отделение.

Олга Керелска заяви, че съдии имат притеснения от този способ на реформа – те се опасяват, че могат да станат обект на „принудително командироване“, което възприемат като засягащо тяхната независимост.

Атанаска Дишева я подкрепи и допълни, че не намира за обосновано това предложение и попита защо не е предложено съдът в Дряново, който имал сходни показатели с този в Трявна, да стане ТО.

Без да започнем да работим по този вариант, няма да имаме информация какво стои зад този него. Нека има дебат за разкриване на териториално отделение и за вливането на съда в Трявна към този в Дряново. Нека чуем и хората извън нас. Без да направим тази процедура по обсъждане, няма как да знаем дали е правилно, или не“, заяви на свой ред председателят на ВАС Георги Чолаков.

Дишева обаче отново взе думата, за да каже, че реформата, извършена от прокуратурата чрез създаване на териториални отделения, не може да бъде приложена спрямо съдилищата, защото така ще се нарушат правилата за местната и родовата подсъдност. Тя добави и че разкриването на ТО по никакъв начин няма да реши проблема с неравномерното натоварване.

До конкретно решение обаче не се стигна поради липса на време. Заседанието трябваше да бъде прекратено, за да бъде освободена залата за това на Прокурорската колегия. Затова въпросът ще бъде обсъден на 17 май.