Да се създаде Държавна агенция по вписванията (ДАВ), която да отговаря за едни от най-важните регистри – имотния и търговския, кадастъра, БУЛСТАТ, тези на особените залози и на имуществените отношения на съпрузите, както и за гражданската регистрация, предлагат шестима депутати от управляващата коалиция, начело с шефа на правната комисия Милен Матеев.

Те са внесли проект на Закон за Държавна агенция по вписванията, с който се променят и 70 свързани закона.

Новата мегаагенция ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП).

Идеята не е нова – през февруари създаването на ДАВ беше предвидено в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. Този законодателен подход обаче срещна сериозна критика, включително и вътре в самата коалиция, и  управляващите оттеглиха промените.

Друга основна разлика спрямо внесеното преди месеци със закона за бюджета е, че не се предлагат промени в статута на съдиите по вписванията. Както е известно, първоначалното предложение беше фигурата на съдията по вписванията да престане да съществува, а функциите му да се поемат от длъжностни лица по вписванията. Както съдиите по вписванията, така и представители на правната наука реагираха остро срещу подобна промяна.

Законопроектът предвижда, че ДАВ ще е на подчинение на Министерския съвет, който ще избира нейния председател. Той трябва да е юрист с най-малко 5 години стаж. Мандатът му ще е 5 години и ще има право на най-много два.

Агенцията ще има и трима зам.-шефове. Единият също трябва да е юрист с поне 5 години стаж, другият – магистър по геодезия с 5 години стаж, а третият с магистърска степен по информационни технологии и поне 5 години опит.

По-подробно структурата на новата агенция трябва да бъде уредена в устройствения ѝ правилник, който трябва да бъде факт до 3 месеца от приемането на Закона за ДАВ. За самия законопроект е предвидено, че влиза в сила 3 дни след обнародването му, с изключение на измененията, свързани с регистъра на особените залози, които ще влязат в сила от 2023 г.

Законопроектът е придружен от 30 страници мотиви и оценка на очакваното му въздействие. Вносителите сочат, че той е „естествено отражение на нуждите на обществото от бърза и прозрачна администрация, която да предоставя услуги, адекватни на съвременните технологични постижения“.

„Мотивите за тази реформа могат да бъдат обобщени и подчинени на необходимостта от изграждане и поддържане на ефективно държавно управление, оптимална институционална рамка, развитие на електронното управление и дигиталната трансформация на обществото и справедлива финансова тежест за гражданите и бизнеса при функциониране на административните структури“, посочват авторите на законопроекта.

Те обосновават обединяването на различните структури и регистри под шапката на една мегаагенция с провала на създаването на имотен регистър, за което в момента отговарят две агенции на подчинение на двама различни министри.

„Ключови за дигиталната трансформация на обществото регистри се управляват по различен начин, с различни стандарти, с различна динамика на развитие, и дори с различно разбиране за ролята и мястото на тези регистри. Причината за тези обстоятелства е, че те се намират в различни структури, които съвсем естествено установяват различна визия, вътрешна динамика, организационна култура, дигитални компетентности на служителите и т.н. Такива различия пряко рефлектират върху бързината на развитие на електронно управление и дигиталната трансформация на обществото“, се посочва в мотивите.

Сред основните аргументи за реформата е ограничаването на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса. В мотивите към законопроекта се прави критичен анализ за начина на определяне на таксите – най-вече на Агенцията по вписванията и се прави заявка за нов подход след създаването на ДАВ.

Ето какви примери за проблеми с вида и размера на таксите за различните регистри дават вносителите:

  • Изискват се такси при задължения за информиране или обявяване – това са задълженията, наложени с нормативен акт на гражданите и юридическите лица да предоставят информация (обикновено регулярно) на администрацията. Тази информация е необходима на администрацията и подаването й не ползва подаващият я по никакъв начин. С други думи това не е административна услуга;
  • Таксите не са разходоориентирани, какъвто е принципът на Закона за държавните такси. Данните показват, че за 2021 г. приходите на Агенцията по вписвания са в размер на 63 533 964 лв., а разходите – 30 404 400 лв. Тази разлика се ползва от първостепенния разпоредител и е основание в обществото агенцията по вписванията да е наричана „приходна“.
  • Такси, базирани на материалния интерес — Размерите на редица такси, свързани с имотните вписвания, представляват процент от материалния интерес по сделката, което от една страна е друг пример за отклонение от принципа за разходоориентираност на таксите, от друга е нетипична практика за таксите, събирани от изпълнителната власт.

„Тези порочни практики по формирането на размерите, управлението на приходите и натоварването на гражданите и бизнеса, особено от съществуващата Агенция по вписванията явно представляват „квази данък“, който не е свързан с покриване на разходите на администрацията“, пишат вносителите.

И правят следната заявка: „Държавната агенция по вписванията ще бъде второстепенен разпоредител с бюджет, което ще позволи да бъде изградена система, при която ще бъдат съобразени принципите за издръжка на държавните органи от данъчни плащания и реализиране на приходи, само по отношение на предоставените реални административни услуги като размерите им бъдат съобразени единствено с разходите по предоставянето им, което ще се реализира с единна Тарифа на Държавната агенция по вписванията“.