Цялостна реформа в производството по несъстоятелност, чрез изменения и допълнения на Търговския закон, предлага Министерството на правосъдието.

Законопроектът, който бе публикуван на 26.02.2021 г. за обществено обсъждан, цели усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България. Той е и в изпълнение на последващите ангажименти на България след присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в еврозоната.

Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно  процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване,  провеждани от синдиците и на процедурите по продажба. 

Настоящите промени са насочени към:

  • Създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация;
  • Регламентиране на единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност;
  • Ускоряване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията;
  • Намаляване на съдебни такси, приложими за отменителните искове;
  • Повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, включително, чрез въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността;
  • Създаване на допълнителни предпазни мерки, предотвратяващи недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация;
  • Промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност, с оглед предотвратяване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност;
  • Гарантиране на качеството на оценките на активите;
  • По-ефективно регулиране на дейността на синдиците, чрез завишаване на критериите към тях и контрол върху дейността им;
  • Подобрение на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация.

Предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж.

Текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката.

Източник: https://justice.government.bg/