Предложеният проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ трябва изцяло да се преработи, за да не е поредното разочарование. Това заявява Съюзът на юристите в становище до министъра на правосъдието Надежда Йорданова.

В него от организацията питат министъра: „Защо се страхувате да направите и да предложите на МС сериозни (кардинални) промени на системата на юридическото образование, а не поредната козметика? Нима не знаете, че то е в плачевно състояние?“.

В проекта, по който в момента тече обществено обсъждане, Министерството на правосъдието предлага два варианта за прием в юридическите факултети – с резултатите от матурата по български език или с писмени конкурсни изпити, които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене. Въвежда се единен държавен изпит, като на първата му фаза – писменият изпит, всички студенти да решават един и същ казус, изтеглен на случен принцип. Въвеждат се и някои нови дисциплини и се променя хорариумът по съществуващи.

Преди дни с критична статия по предложенията излязоха трима водещи преподаватели – проф. Огнян Герджиков, проф. Иван Тодоров и чл.-кор. проф. Иван Русчев, които също посочиха, че засега проектът за реформа на юридическото образование е разочарование.

В становището си СЮБ заявява, че отново е игнорирано мнението на „потребителите“ на юридическото образование – Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, правните неправителствени организации, а е съобразено това на студентите и преподавателите.

„Всички ние, вече 30 години повеждаме съдебна реформа – от приемането на действаща конституция на България, която предвиди нова организация на съдебната власт и сме неудовлетворени от постигнатото, защото пропускаме най-важното, че реформата трябва да започне от  юридическото образование“, заявява Съюзът на юристите.

Той за пореден път напомня и настоява на отправяните от него от години предложения:

  1. Намаляване на броя на юридическите факултети до пет и лимитирано намаляване приема на студенти по право, вкл. и в частните вузове. Изявеният адвокат Валентин Брайков в лекция преди дни директно посочи, че имаме академичен капацитет за един максимум три юридически факултета (присъстваше зам.-министърът Борислав Генчев). Отново Ви напомняме, че шест от деветте юридически факултета в страната (без МВР) функционират в нарушение на Закона за висшето образование, да не говорим, че някои имат и филиали.
  2. Идеята Ви за национален държавен изпит не променя нищо, защото се провежда самостоятелно във всеки ВУЗ. Предложението ни е за провеждане на национално ниво на единен държавен изпит при строг входящ контрол и изключваме възможността да се ползват съвременни комуникационни средства. Изпитът в две или три сесии ще се провежда на едно място с оценители съдии от Конституционния съд, висши магистрати и адвокати. Бъдете сигурна, че около половината от семестриално завършилите студенти няма да се явят на този изпит, защото знаят, че нищо не знаят. Може да се помисли успеваемостта на студентите от даден факултет да се отразява на неговата акредитация.
  3. Съществено значение за промяна на модела на юридическото образование е завишаване изискванията спрямо подготовката, знанията качествата, квалификацията и контрола на преподавателския състав. Основните критични бележки в международните одити на юридическото образование са именно в тази насока. Решаването му е задължение на първо място на държавата в съответствие на чл.8, ал. 2 от Закона на висшето образование.
  4. За Ваше сведение България е лидер и на още един световен абсурд – броят на приеманите студенти е по-малък от броя на завършващите!“