Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се опасява, че ако се слее с Агенцията по вписванията, това ще се отрази негативно на добрата работа до момента и най-вече на електронните услуги. Това става ясно от становище на изпълнителния директор на АГКК Виолета Коритарова до Народното събрание.

Позицията е по повод на внесения в средата на май от депутати от управляващата коалиция проект на Закон за Държавна агенция по вписванията. Предложението е да се създаде Държавна агенция по вписванията (ДАВ), която да отговаря за едни от най-важните регистри – имотния и търговския, кадастъра, БУЛСТАТ, тези на особените залози и на имуществените отношения на съпрузите, както и за гражданската регистрация. Идеята е новата мегаагенция де събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП).

В становището си за готвената реформа шефката на АГКК заявява, че в коалиционното споразумение между четирите управляващи партии не е посочено, че агенцията трябва да се слее с други структури, а само да мине на подчинение на Министерския съвет, което тя подкрепя. Тя заявява, че АГКК от години предоставя електронни услуги на гражданите, ведомствата и общините.

„Със сега реализираните възможности (законови и технологични) не е необходимо нито един клиент да ходи на гише, за да получи скица, ако други държавни и общински структури, признаваха електронни документи с всички необходими атрибути по ЗЕУ. По въпроса за бързината на изпълнение на административните услуги следва да се отбележи и фактът, че в провежданите процедури по създаване и поддържане на кадастрална карта заинтересованите лице се уведомяват по реда на АПК, който предвижда специфични изисквания за електронно уведомяване и когато едната страна в процеса (гражданин) не отговаря на тези изисквания, съобщенията се изпращат чрез „Български пощи“, което създава усещането за забавяне в потребителите на услугите“, обяснява Коритарова.

Един от мотивите за създаването на новата мегаагенция е, че това ще улесни създаването на Имотен регистър, тъй като в момента дейностите се ръководят от различни институции.

АГКК предоставя всички услуги и електронно, а Имотният регистър тепърва ще се дигитализира, което поражда основателни опасения, че сливането ни в обща администрация би имало негативен ефект върху създаденото от нас до момента“, твърди Виолета Коритарова.

Тя подчертава, че от години системите на кадастъра и ИР са свързани и няма нужда да се сливат администрациите, за да се интегрират. „Надграждането на интеграцията между две системи не се възпрепятства от технологични ограничения и зависи изцяло от наличието на необходимите данни в системите. Пространствените данни за имотите са създадени, а създаването на имотния регистър е задължение и отговорност на структури с компетентност в областта на правото“, пише шефката на АГКК.

Тя посочва, че създаването на Имотен регистър е дълъг и сложен процес, който ще продължи години и заявява, че той има подкрепата на АГКК, но агенцията настоява да не бъде преструктурирана, тъй като „доказано работи добре“.

В становището подробно се разясняват всички дейности, които извършва АГКК и нямат общо с Имотния регистър.

„Основният състав на АГКК е от инженери по геодезия, които съвместно с правоспособните по ЗКИР колеги от частния сектор през последните 20 години създадоха цифров вид на пространствените данни за 97% от имотите на територията на страната. Благодарение на усилията на всички геодезисти в България, днес е възможно информация за тези имоти да се получава от всяка точка на света с достъп до интернет“, пише Коритарова.

И заявява, че с предлаганата промяна и „обезличаване на АГКК, като самостоятелна и основна държавна администрация, ръководеща дейностите по геодезия, съществува реална опасност от загуба, на познание в сектор геодезия, неизменно участващ в инвестиционния процес“.

„В предложената нова административна структура съществува риск от загуба на натрупаното познание и опит за функционирането на специализираната администрация, създаваща правилата и нормите, даваща методически указания и извършваща контрол на геодезическите дейности, в т.ч. в управлението на процесите при създаване и реализиране на геодезически и картографски проекти, и геопространствени данни“, твърди тя. И дава данни на депутатите за това как е организирана дейността по геодезия, картография и кадастър в 61 държави.

Шефката на Агенцията по вписванията Даниела Митева също е дала становище по законопроекта, но в него се коментират и се дава предложения само по отношение на особените залози и няма позиция по политическото решение за създаване на новата агенция