Съдът може да уважи ревандикационен иск за предаване на владението на съсобственик срещу друг, но само ако ответникът е нарушил владението на ищеца, като е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение.

Точната формулировка на диспозитива гласи: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца“.

Решението е подписано с особено мнение от 13 върховни съдии .

До момента съдиите в Гражданската колегия застъпваха различни виждания за това дали въобще един съсобственик може да предяви ревандикационен иск за предаване на владението срещу друг. Според някои от тях собственикът на част от имот не може да претендира нито владението, нито държането от притежателя на другата част. Т.е. той не може да търси защита с иск по чл. 108 от Закона за собствеността, а само да иска разпределение на ползването по чл. 32 от ЗС.

За съсобствеността и владението

Противоречията в практиката се отнасят до обикновената дялова съсобственост и затова, преди да се произнесе дали съсобственик може да предяви ревандикационен иск, ВКС се заема да изясни някои базисни положения. Той напомня, че при обикновената съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно определена идеална част от него. „Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават“, посочва ВКС.

След това се спира на правото на владение, т.е. на „правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта“. „Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост“, пишат върховните съдии.

Те специално подчертават, че правомощието владение следва да се различава от владението като фактическо състояние. И заявяват: „Съсобственикът притежава правомощие да владее, защото е собственик на идеална част, а не защото упражнява фактическа власт върху обекта на собствеността. При съсобствеността то винаги е съответно на притежаваната идеална част от правото на собственост, независимо в какви реални граници съсобственикът осъществява фактическа власт върху вещта. Дори реалната власт да му бъде изцяло отнета, съсобственикът не губи правомощието си да владее“.

В решението се напомня, че съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, но при съобразяване със същото право на останалите съсобственици, т.е. не трябва да им пречи също да си служат с нея. Затова ВКС посочва, че когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение.

Защо съсобственик може да предяви иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението

ВКС посочва, че чрез ревандикационния иск по чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. „Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи само на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик“, заявява мнозинството в Гражданската колегия и изтъква, че такова неравностойно третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на правото на собственост.

„Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част, върху която съществува и правото му на собственост“, се посочва в решението. ВКС подчертава, че нито един друг иск не може да замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг ревандикационният иск – предаване владението върху идеална част от имота (наред с признаване правото му на собственост на притежаваната идеална част).

Той се спира на останалите искове за защита на други правомощия на собственика – по чл. 30 – чл. 32 ЗС.

„Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС урежда правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, както и задължението му да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС). С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право. От своя страна чл. 32 ЗС има за цел единствено да уреди начина, по който ще се разрешават въпросите относно използването и управлението на съсобствената вещ при липса на единодушно решение за това на съсобствениците. Разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост“, пишат върховните съдии.

И напомнят, че един съсобственик може да предяви срещу друг и иск по чл. 109 ЗС, както и владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, както и да заведе дело за делба, ако иска съсобствеността да бъде прекратена.

„Нито един от неизчерпателно изброените по-горе способи за защита не изключва възможността съсобственикът да прибегне до иска по чл. 108 ЗС срещу друг съсобственик за предаване владението на идеална част от имота. Не всички са и универсално приложими“, изтъква ВКС.

В тълкувателното решение се обяснява, че съсобственик ще има интерес от иск по чл. 108 ЗС, както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не го допуска също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника. Без значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца, посочва ВКС.

Той разяснява и как става принудителното изпълнение на решение, с което е уважен ревандикационният иск  – чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.

„Ако бъде изцяло отречена възможността за уважаване на искането за предаване владението върху претендираната идеална част, това би означавало да се отрече и осъществяването на съвместно владение на имота (освен в случаите на доброволно такова), да се насърчи и на практика защити завладяването на имота от един или няколко съсобственици, при неспазването от тяхна страна на законовите задължения по чл. 31, ал. 1 ЗС; съсобствениците, завладели първи имота, да се окажат с повече права от останалите“, заявяват върховните съдии.

Те подчертават, че при предявен ревандикационен иск от един съсобственик срещу друг съдът следва да прецени, въз основа на изложеното от ищеца, дали спорът действително е за отнето владение или е за ползването на съсобствения имот. „Възможно е също така изложените обстоятелства да сочат на интерес от иск по чл. 109 ЗС, а не чл. 108 ЗС – при посегателства, които без да отнемат владение, пречат на съсобственика-ищец да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия“, посочва ВКС.

Особеното мнение

13 върховни съдии – Емануела Балевска, Светлана Калинова, Камелия Маринова, Веселка Марева, Гълъбина Генчева, Маргарита Соколова, Емилия Донкова, Мими Фурнаджиева, Василка Илиева, Таня Орешарова, Бранислава Павлова, Геновева Николаева и Веска Райчева, са подписали тълкувателното решение с особено мнение.

От него става ясно, че не намират отговора на мнозинството за достатъчно прецизен. Според тях точната формулировка гласи: При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част само в хипотезите, при които съсобственикът-ищец не може да получи защита на правата си по реда на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС с оглед вида и степента на тяхното накърняване.

В особеното си мнение те подчертават, че уважаването на искането за предаване на владението върху идеална част от имота при иск по чл.108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, е в пряка зависимост от обстоятелството дали търсената защита съответства на вида, степента и тежестта на нарушението на правото на владение.

„Ако един от съсобствениците е установил с едностранни действия свое самостоятелно владение върху целия имот с намерение да го свои, изключвайки владението на останалите съсобственици, последните имат правен интерес, именно с оглед естеството и тежестта на нарушението на техните права, да предявят по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху собствените си идеални части от имота. Но ако действията на ответника не сочат на нарушение на правото на владение на предявилия иска съсобственик, а на нарушение на други права, които могат да бъдат защитени по реда на чл.31, ал.2, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС, или вече са били защитени по този ред, искането за предаване на владението върху притежаваната от съсобственика-ищец идеална част от имота не може да бъде уважено“, заявяват 13-имата върховни съдии.