На два ключови въпроса, свързани с приложението на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ще отговорят Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд в съвместно тълкувателно дело.
То е образувано от председателите на двете върховни съдилища Галина Захарова и Георги Чолаков след проучване на съдебната практика от Звеното за анализи и тълкувателна дейност във ВАС, което е установило противоречия в практиката след последните мащабни изменения в ЗАНН, които влязоха в сила на 23 декември 2021 г.
Върховните съдии ще трябва да им сложат край, като отговорят на въпроса коя е въззиваемата страна пред районния съд, когато се обжалват наказателните постановления, предупрежденията и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство. Те ще трябва да дадат и задължително тълкуване за това как трябва да постъпи административният съд при недопустимо решение на районния съд – дали трябва да го обезсили, или да го отмени.
„Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“, гласи точната формулировка на първия въпрос по тълкувателното дело.
Този въпрос се урежда от чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. Това е една от разпоредбите, които бяха изменени при последните промени в ЗАНН. В момента тя предвижда: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Преди измененията от 23 декември 2021 г. гласеше: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели“.
Така през 2022 г. административните съдилища са се разделили във вижданията си за това кога се призовава наказващият орган и кога учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление.
Според едното становище, действащата редакция на чл. 61, ал. 1 ЗАНН изисква, когато пред районния съд се оспорва наказателно постановление, предупреждение или резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство (актовете по чл. 58д, т. 1- 3 ЗАНН), като страна да бъде конституиран и призован наказващият орган, а единствено когато се обжалва електронен фиш (акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН) – учреждението или организацията, тъй като фишът може и да няма физически издател.
Според други съдии обаче изброяването в чл. 61, ал. 1 ЗАНН е алтернативно и районният съд може да призове или наказващия орган, или учреждението. Т.е. те приемат за надлежна въззиваема страна и учреждението, и наказващия орган и за тях те са взаимозаменяеми.
„Приложим ли е чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“, гласи вторият въпрос поставен по тълкувателното дело от председателите на ВКС И ВАС.
Тук проблемът произтича от тълкуването на чл. 63в от ЗАНН. Разпоредбата предвижда: „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
Той възниква, когато административният съд (който е касационна инстанция по делата по ЗАНН) установи наличието на касационните основания по чл. 348 НПК, съставляващи недопустимост на решението.
Според част от съдиите в този случай административният съд следва да упражни правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК и да обезсили решението на районния съд.
„Според другото становище съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, тъй като обаче в НПК липсва касационното основание недопустимост на решението (арг. от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 НПК), то следва да се констатира, че последиците на констатираната недопустимост на решението следва да се фингират към последиците на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд“, обясняват Галина Захарова и Георги Чолаков.
За докладчици по тълкувателното дело са определени Деница Вълкова от ВКС и Славина Владова от ВАС.
Последни коментари