Делото по спор между физическо лице и строител по занятие е търговско, но след измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от края на 2019 г. се гледа като гражданско и прагът за допускането му до касация е 5000 лв.

Това постановиха Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение, което е изключително очаквано от правната общност, защото, въпреки тесния му предмет, дава отговор на два много съществени въпроса – кое дело е гражданско и кое търговско и как се преценява дали един иск е на или срещу потребител. Всички тези въпроси не са част от диспозитива на тълкувателното решение, въпреки че имаше искане за изрично допълване на предмета на делото, но се обсъждат в мотивите му.

Тълкувателното дело беше образувано през пролетта на 2019 г., т.е. преди 20 декември 2019 г., когато бяха обнародвани големите изменения в ГПК, свързани със защитата на потребителите, с които (в чл. 113 ГПК) беше регламентирано, че исковете на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Съставът, който предложи ВКС да уеднакви практиката, констатира различните виждания на върховните съдии за това дали при спор, свързан с договор за изработка за строителни дейности, когато една от страните е търговец, а другата физическо лице, делото е гражданско или търговско. Така въпросът по тълкувателното дело беше формулиран само за споровете за строително-монтажни работи и диспозитивът на тълкувателното решение е конкретно за тях и гласи:

Дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговско. Преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.100/2019 г. прагът за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК на въззивното решение е като по търговските дела.

След изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр.100/2019 г. дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела.

Кое дело е търговско

Самите върховни съдии обаче посочват в решението си, че за да отговорят на въпроса за договорите за СМР, преди това трябва да направят по-общото разграничение между граждански и търговски дела, за които няма легална дефиниция в ГПК и именно на това се дължат противоречията в практиката.

Като следва да се отбележи, че определянето на делото като гражданско или търговско е относимо не само към подсъдността му и прага за касация, но и за много други правила на процеса, тъй като за търговските спорове някои срокове са по-кратки – например срокът за отговор на ответника е двуседмичен.

В тълкувателното решение се посочва, че понятията гражданско и търговско дело са използвани на няколко места в ГПК: при определяне на подведомствеността на гражданските дела, при определяне на родовата подсъдност на делата и при определяне допустимостта на касационното обжалване според цената на иска (чл. 14 ал.1, чл.103, чл.104 и чл.280 ал.3 т.1 ГПК).

„Обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото.

Ако делото е образувано с  искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид – облигационно, вещно, семейно, трудово  и др. – делото е гражданско“, обяснява ВКС.

И пише, че по този критерий като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност„Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора (чл. 365-378) ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон“, посочва ВКС и допълва, че търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 ГПК.

Но прави важно уточнение: „Изрично изброените в чл. 365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Същевременно, в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл.365, т.1, т.2 и т.5 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като търговско“. Т.е. понятието „търговско дело“ е с по-широк обхват от това за „търговски спор“.

Освен това търговски са и делата, имащи за предмет спорове за обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.

След това ВКС посочва, че макар Търговският закон да не регламентира изчерпателно всички търговски сделки, дефиницията за тях се извлича от посочените в него критерии (в чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ). Обективните (абсолютни) търговски сделки са лимитативно изброените в чл.1, ал.1 ТЗ и при тях е без значение дали лицето, което ги извършва има качеството на търговец. А субективните (относителни) търговски сделки са тези, които по естеството си са търговски, както и тези, сключени от търговец и са свързани с упражняваното от него занятие.

В решението се напомня, че разпоредбите на търговското законодателство се прилагат и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона (чл.287 ТЗ).

„В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори (вкл. и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ), които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, включително и договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ“, заявяват върховните съдии и подчертават, че е без значение дали само едната или и двете страни са търговци.

Какво е иск на и срещу потребител

ВКС подчертава, че до промените в ГПК от 20 декември 2019 г. нямаше изключения, при които, качеството на лицето – страна по търговска сделка, да е определяло процесуалния ред за разглеждане на делото. И заявява: Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за касационно обжалване (съгласно националното процесуално право) е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исков процес“.

Върховните съдии обясняват, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция за „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. А когато са приложими по дадения спор и въз основа на определенията в други нормативни актове, като Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за потребителския кредит и др.

Гражданската и Търговската колегии посочват, че основните характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. 

„Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични  потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец“, напомня ВКС.

И обяснява какво трябва да направи съдът, за да установи дали даден договор е потребителски. „Съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец  физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на  общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл.113 ГПК. При спор, възникнал от  потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се  съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз (чл. 4 §2, б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС) и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите“, подчертават върховните съдии.

Решението е подписано с особено мнение от върховните съдии Десислава Попколева, Геника Михайлова и Веска Райчева.