Двуседмичният срок, в който незаконно уволненият трябва да се яви на работата, на която е възстановен, започва да тече от момента, в който той получи съобщението за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Това прие в ново тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) .

Предмет на тълкуване по него е разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда. Тя гласи: „При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини“.

Днес върховните съдии приеха, че „двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на  нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен“.

До тълкувателното дело се стигна заради противоречия в практиката, като едно от становищата беше това, което сега Гражданската колегия възприе по тълкувателното дело.

Другото виждане беше, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа. Ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът или служителят се е явил в предприятието да започне работа. А ако е узнал за влизането в сила на решението за възстановяване на работа по друг начин, независимо от полученото впоследствие съобщение от съда, срокът тече от узнаването.

То беше отхвърлено от върховните съдии. В тълкувателното си решение те посочиха, че нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и специална и дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение. Тя задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска за възстановяване на работа (по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

„Разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение“, се изтъква в тълкувателното решение.

То е подписано с особено мнение от върховните съдии Геника Михайлова, Велислав Павков и Владимир Йорданов.