Докато е в отпуск и го замества друг, шефът не може да прекратява трудови правоотношения. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото.

Върховните съдии Албена Бонева, Боян Цонев и Мария Христова специално подчертават, че по въпроса за компетентността на работодателя в отпуск няма практика, а тяхното произнасяне ще допринесе за правилното тълкуване и прилагане на закона и за разглеждането на делата според точния му смисъл.

Те са сезирани с казус на пазач на фар, който е уволнен от Военноморските сили. Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е издадена от шефа му, който обаче към онзи момент е в отпуск и го замества друг. Затова пазачът обжалва уволнението си. Варненският районен съд го потвърждава, но окръжният съд в града отменя заповедта за прекратяване на договора.

Въпросът, заради който ВКС допуска делото за разглеждане, е: „Разполага ли лицето, осъществяващо работодателските функции (власт), докато е в отпуск и има заместник, с компетентност (правомощия) да прекратява трудови правоотношения от името на работодателя?“. Т.е. разрешението, дадено от върховните съдии, се отнася за всички работодатели, работници и служители.

ВКС започва отговора си със следните разяснения: „В случаите, когато работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано образувание (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) работодателските функции (власт, включително правомощията да прекратява трудови правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено (натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешно-организационен акт – с изрични разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е най-честата хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС). По същия начин – по силата на същите актове става и оправомощаването с работодателските функции на лице, което временно да замества титуляря при отсъствие, включително поради ползване на разрешен отпуск“.

Върховните съдии посочват, че поначало заместващият (освен ако има изрични ограничения, установени със съответния акт) осъществява в пълен обем работодателските функции. Т.е. той може и да уволнява служители, докато трае заместването.

„През времетраенето на разрешения му отпуск (независимо от вида му) титулярят е поначало във фактическа невъзможност да осъществява работодателските функции поради отсъствието си. Тази невъзможност е и правна – той се лишава от упражняването на работодателската власт, включително от компетентността (правомощията) да прекратява трудови правоотношения (да уволнява работници или служители), тъй като през времетраенето на отпуска той не може да осъществява всички функции на заеманата от него длъжност при работодателя (поначало ръководна и/или такава с представителни правомощия), а всички тези функции (респ. – част от тях, ако има изрични ограничения в съответния акт, от който произтича заместването) се осъществяват единствено от заместника му, тъй като именно това е и целта на заместването“, обясняват те.

ВКС подчертава и друго – когато шефът е в отпуск, заместването не може да бъде прекратено само с фактическото му завръщане на работното му място, а само с изтичането на разрешения отпуск или с прекъсване на ползването му по съответния ред. Именно тогава титулярят отново встъпва във функциите на заеманата от него длъжност, които до този момент се осъществяват от заместника му.

„Следователно, отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че лицето, осъществяващо работодателските функции (власт), докато е в отпуск и има заместник, не разполага с компетентност (правомощия) да прекратява трудови правоотношения от името на работодателя, тъй като през времетраенето на отпуска му тази компетентност е предоставена на заместника му, заключава ВКС.

Що се отнася до казуса с пазача на фар, върховните съдии установяват, че заповедта за уволнението му с едномесечно предизвестие правилно е подписана от заместника на шефа му (работодателят през това време е в отпуск по болест). Същевременно шефът му преди да изтече отпускът му е дошъл и е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на пазача, считано от датата на изтичането на предизвестието. Според ВКС обаче тази заповед е без правно значение за законосъобразността на уволнението, тъй като то е законосъобразно извършено с изтичането на срока на писменото предизвестие.